Стягаме детето за първи клас

Готово ли е детето за училище?

Ако детето може да чете и пише, много родители си мислят, че то е готово за училище. За съжаление, това не е достатъчно. Детето трябва да е подготвено за училище и психически. Специалистите определят два типа психическа готовност: личностна и интелектуална.

Личностната готовност за училище предполага определено отношение към себе си, към собствените особености. Самооценката на ученика не трябва да е завишена. Ако детето казва, че е „най-добро“, рисунката му е „най-добрата“ (което е типично за деца в предучилищна възраст), ще му е трудно в часовете в училище. Такива деца, проявявайки своята детска непринуденост, в час отговарят едновременно, без да вдигат ръка и прекъсвайки съучениците си, споделят на учителите притесненията си и чувствата си.

Например, когато в час по математика учителят чете условието на задачата: „Децата ходиха за гъби. Михаела намери 4 гъби, а Виктор – с 2 гъби повече. Колко гъби са намерили децата?“, децата на предучилищна възраст, едва доизслушали края на условието, казват: „Ние също ходихме за гъби.“

Освен това те се включват в дейността в училище само ако учителят се обърне директно към тях, а през останалото време се разсейват, не следят какво се случва в час, нарушават дисциплината, което пречи и на собствената им работа в училище, и на работата на другите ученици.

Ако имат завишена самооценка, те се обиждат, когато им се правят забележки, оплакват се, че уроците не са интересни, а учителката е лоша и злобна.

Има различни примери за определяне на личностната готовност на ученика. Например какъв мотив притежава детето – познавателен или игрови – се определя спрямо избора му на дейност – слушане на приказки или игри с играчки. След като детето разгледа за няколко минути играчките в стаята, започват да му четат приказки и на най-интересното то място прекъсва четенето. Специалистът го пита кое му се иска повече в момента – да доизслуша приказката или да си поиграе с играчките.

Ако детето е готово личностно за училище, то ще предпочете да разбере какво ще се случи в приказката. Децата, които не са готови за училище, предпочитат игрите.

Интелектуалната готовност за училище е свързана с развитието на мисленето на детето – способността му да обобщава и да сравнява обекти, да ги класифицира, да определя значимите признаци, да определя зависимостите, да стига до изводи.

Липсата на интелектуална готовност за училище води до това, че ученикът не може да разбере учителя и да изпълни неговите искания, заради което има и ниски оценки. А това, което не му се получава, детето не иска и да го прави.

Понякога децата с голям речников запас, чиято реч изобилства от „възрастни“ фрази и за които се смята, че за вундеркинди, не се включват достатъчно в практическата дейност, в игрите с други деца. Затова при тях е слабо развито образното мислене, което води до затруднения в ученето.

Залог за успешно учене при учениците трябва да бъде техният стремеж към новия ученически живот, към „сериозните“ занимания, към „отговорностите“. Защото е много трудно да научиш едно дете на нещо, ако то самото не го иска. Желанието за учене се появява под влиянието на възрастните, които определят обучението в училище като един нов етап от живота на детето, етап на порастване.

Влияние оказва и отношението с другите деца, желанието да се сравнява с по-големите. В резултат на това у детето се формира вътрешна позиция на ученик. Първоначално децата са привлечени от външния вид на ученическите вещи и принадлежности – цветни портмонета, красиви несесери, химикали и т.н. Появява се нуждата от нови преживявания, нова обстановка, срещи с нови приятели. И едва след това се появява желанието за учене, да научаване на нови неща, да получават оценка на „труда“ си и похвала от околните.

Стремежът на детето да порасне помага на ученика да развие постепенно отговорно отношение към училищните си отговорности – детето изпълнява не само интересните за него задачи, а и всяка учебна работа.

Подготовката в предучилищна възраст включва обучение на четене, смятане, писане. Но то се провежда по принцип под формата на игри. И готовността на детето се определя от това как играе то, дали спазва правилата, влиза ли в различни роли.

За детето, което започва училище, е много важно отношението към учителите, връстниците и към самото него. Възрастните трябва да бъдат абсолютен авторитет. Изискванията им трябва да се изпълняват, на забележките им да не се обижда, напротив, трябва да се старае да поправи грешките си, да поправи неправилно изпълнената работа.

При такова отношение към възрастните уроците се улесняват, не може да се говори за странични неща, да се споделят лични преживявания, може само да отговаря на поставените въпроси и самото дете да поставя въпроси по темата на урока, като преди това вдигне ръка. Децата, готови за този план за обучение в училище, разбират правилата за поведение в училище и спазвайки тези правила, се държат адекватно в час.

И личностната, и интелектуалната готовност за училище се формират постепенно. Родителите трябва да подходят отговорно към подготовката на децата си за училище. Защото от това зависят успехите на децата им в ученето, адаптацията им в новите условия и безболезненото навлизане в новата система на отношения със съучениците и учителите им.

10 заповеди за мама и татко

1. Започнете да „забравяте“, че детето Ви е малко

Дайте му посилна за него домашна задача, определете му отговорности. Направете го меко: „Колко си голям/а вече! Вече можем да ти имаме доверие, че ще можеш да измиеш чиниите (да измиеш пода, да изтриеш праха, да пуснеш прахосмукачка и т.н.)“.

2. Намерете общи интереси

Това могат да бъдат както познавателни (любими анимационни филми, приказки, игри), така и житейски интереси (обсъждане на семейни проблеми). Участвайте в любимите занимания на децата си, прекарвайте с тях свободното си време не „до тях“, а „заедно“.

За целта е достатъчно да изгледате някой филм заедно, да поиграете с тях на „Стражари и апаши“, да построите крепост от сняг, да си поговорите с детето на теми, които го вълнуват. Не отказвайте да бъдете с децата си, дефицитът на внимание е един от основните пороци в семейната педагогика.

3. Въвлечете детето в икономическите проблеми на семейството

Постепенно го приучавайте детето си да сравнява цените, да се ориентира в семейния бюджет (например, дайте му пари за сладолед, като сравните неговата цена с тази на някой друг продукт). Запознайте го с липсата на пари в семейството, канете го със себе си на пазар.

4. Не се карайте на детето, още по-малко пък да го обиждате, особено ако има други хора около Вас

Уважавайте чувствата и мнението на детето си. При оплакване от страна на други хора, дори и на учителите или възпитателите, отговаряйте: „Благодаря, вкъщи задължително ще поговорим на тази тема“. Не забравяйте педагогическия закон за положително възпитание: вярвайте в детето си, не го мислете за лошо, вярвайте в успехите и способностите му („ти ще успееш“, „със сигурност ще ти се получи“, „вярвам в теб“).

5. Научете детето си да споделя проблемите си

Обсъждайте с него конфликтните ситуации, появили се при общуването му с връстник или с възрастен. Искрено се интересувайте от неговото мнение, само така ще можете да оформите у него правилна житейска позиция. Постарайте се да прецените обективно – не мислете веднага, че Вашето дете е право, а другото – не, или обратното.

6. По-често разговаряйте с детето си

Развитието на речта е гаранция за успешно учене. Ако сте били на театър (цирк, кино), нека разкаже кое му е харесало най-много. Слушайте детето си внимателно, задавайте му въпроси, за да усеща то, че Ви е интересно. Заедно измисляйте най-различни истории – за предмети, вещи, природни явления. Вашето дете трябва да си фантазира!

7. Отговаряйте на всеки въпрос на детето си

Само тогава познавателният интерес няма да изчезне. В същото време прибягвайте по-често до справочна литература („Хайде да погледнем заедно в речника, в енциклопедията!“), учете детето си да използва само справочниците и енциклопедиите, а не да чака Вие да му отговаряте всеки път.

8. Опитайте се поне понякога да гледате на света през погледа на Вашето дете

Да гледаш света през погледа на друг човек е основата на взаимното разбиране. А това значи да се свържете с индивидуалността на детето, да знаете, че всеки човек е различен и всеки има правото да бъде това, което е!

9. Хвалете детето си често, възхищавайте му се

Ако се оплаква, че нещо не му се получава, отговаряйте: „Със сигурност ще се получи, просто трябва да опиташ пак“. Оформете у него висока прецизност. И самите Вие вярвайте, че Вашето дете може всичко, трябва само мъничко да му се помогне. Хвалете го с думи, усмивка, ласки и нежност, а не с някаква материална награда като нова играчка или нещо сладко.

10. Не изграждайте взаимоотношенията си с детето Ви върху на забрани

Ще се съгласите, че невинаги децата са разумни. Винаги обяснявайте причините, защо имате определени изисквания, ако може, предложете алтернатива. Уважението към детето Ви днес е основа за уважително отношение от негова страна към Вас сега и в бъдеще. Никога не използвайте израза „ако…, тогава…“ („Ако си подредиш стаята, тогава ще ти позволя да гледаш телевизия“ и т.н.)., това влияе пагубно на възпитанието на личността – детето започва да възприема за норма „аз – на теб, ти – на мен“.

Подготвяме детето за първи клас

Бързо се изнизаха годините! Още не сте се обърнали, а детето Ви, което сякаш вчера са Ви довели в родилния дом, на есен тръгва на училище! Вече сте избрали училище, подготвили сте документите, записали сте го. Ами сега?

Сега трябва да се заемете с екипировката на своя първокласник, да купите раница, химикали, моливи, да подготвите работното място на детето си.

За тежкия товар от знания – раница за първокласник

Лято е, след него идва есента – 15-ти септември, първи клас! Което значи, че трябва да почнете да подготвяте истински детето за училище – тетрадки, помагала, моливи, скицник и нещо, в което детето трябва да носи всичко това.

Известно е, че при над 40% от децата още преди постъпване в първи клас е нарушена осанката и, а в ученическите години този процент се удвоява! И нищо чудно – от 4 до 10 години при детето се формират активно механизмите, които изграждат вертикалната му поза. А като ученик детето носи тежка раница с учебници, даже преметната през едно рамо.

Системното асиметрично натоварване върху неукрепналия гръбначен стълб може да причини неприятности за целия живот напред. А носенето на ученическите пособия на гръб прави равномерно разпределянето на тежестта. И ръцете на детето остават свободни.

Когато избирате раница за първи клас, трябва да обърнете първо внимание на цвета – добре е да е по-ярка. Не става дума само за мода, а за защита на детето – ако излезе на шосето, за шофьорите ще е по-лесно да го забележат. Между другото, ако детето си избере раница в по-тъмен цвят, няма страшно, можете да залепите няколко светлоотразителни ленти и електрикови лепенки, които също ще бъдат като своеобразен светофар за шофьорите на пътя.

След това трябва да обърнете внимание на материала, от който е направена раницата. Обикновено раниците се правят от изкуствена кожа или синтетична материя. Тези материи са евтини, а и се чистят лесно и са леки.

Най-добре е да изберете водоустойчива раница – тази материя се чисти много лесно. Всички раници трябва да са от материи, сертифицирани за безопасност за здравето на детето.

Ако Вие и детето Ви харесвате външния вид на раницата, е време да я разгледате отвътре. Не трябва да пропуска вода, иначе ще Ви е много трудно да изперете петната от боички или мастило от химикал. Проверете дали има стърчащи конци и разминаващи се шевове. И дали не мирише прекалено силно. Всичко това говори, че тази раница не е произведена във фабрика, а в съмнителни „обстоятелства“. В най-добрия случай ще се скъса бързо, а в най-лошия – ще навреди на детето – боята може да се окаже токсична, детето да се пореже на шевовете.

Специално внимание отделете на задната част на раницата. Тя трябва да е добре подплатена и да приляга добре на гърба на детето – това е необходимо, за да се поддържа гръбнакът му в анатомично правилна поза. Нека детето премери раницата и само да прецени дали му е удобна. А Вие огледайте отстрани дали гърбът му не се изкривява (за целта е добре да сложите в раницата няколко книги). И най-малкият дискомфорт е причина да потърсите друга раница.

Добре е раницата да е с няколко отделения – отвътре и отвън – много е удобно за съхранението на несесера, флумастерите, носни кърпички…

Но раница с прекалено много отделения не е особено подходяща за дете в първи клас – трудно ще му е да прецени кое къде да сложи и така или иначе в такава раница ще цари един творчески безпорядък. Но по-големите деца със сигурност ще намерят за какво да използват всяко едно джобче и отделение, дори ще се радват, защото такива раници изглеждат много добре.

Уверете се, че всички закопчалки работят, че циповете не се разминават, а водачите им са достатъчно големи и удобни за едно дете в първи клас. Ако на детето му е трудно, по-добре изберете друг модел раница за своя първокласник, иначе в бързината може да счупи някой цип или закопчалка.

Не забравяйте да проверите и презрамките и дръжките на раницата – точно върху тях пада тежестта на раницата. Не само че трябва да се регулира тяхната дължина, а и да бъдат широки (особено в горната им част) – 3-4 см.

Проверете дръжките на раницата как са на допир – трябва да са достатъчно меки, да нямат груби шевове. Уверете се, че дръжките са добре пришити към раницата, в противен случай под тежестта на раницата могат скоро да се прокъсат.

В днешно време дори първокласниците носят тежки раници за възрастта си – не само учебници, а и скицник, боички, спортен екип, спортни обувки за часовете по физическо възпитание и спорт… Затова обърнете внимание на тежестта на раницата, когато е празна. Не трябва да тежи повече от 700 грама. А с учебниците не трябва да тежи повече от 10% от теглото на детето. Ако раницата е много тежка, може да причини сколиоза, плоско стъпало и дори проблеми със сърдечно-съдовата система на ученика.

Затова като родители (особено родители на първокласник) трябва да уточните заедно с училищната администрация и учителите каква е възможността децата да не носят всеки ден със себе си всички учебници и помагала, има ли възможност част от нещата да остават в класната стая, има ли възможност Вие да помагате на детето да занесе раницата си до училище/класната стая.

А относно спортния екип – може да купите допълнителна торба за спорт, за да не тежи допълнително върху гърба на детето.

Накрая, погледнете дъното на раницата. То трябва да е равно, плоско и твърдо, иначе учебниците може да го прокъсат. Сложете в раницата няколко учебника и я тръснете леко – ако не се огъне, всичко е наред.

Какво трябва да има в раницата на един първокласник?

Да стегнем детето за първи клас не е лесна работа. Трябват му нови дрехи и обувки (все пак не може вече да се облича като дете в детската градина, не е ли така?!), тетрадки, химикали, учебници и много, много други неща. На родителите този списък им се струва направо безкраен. Всъщност в днешно време вече ги няма проблемите да намерят всичко. Но има други проблеми – как да изберат сред такова голямо разнообразие? И тук най-важното е да не бързате!

Да започнем с канцеларските материали. Какво трябва грижливите мама и татко да сложат в раницата на детето си, което отива в първи клас? И как да направят така, че всичко да е най-хубаво, но и по-евтино?

Първо, преди да купувате каквото и да било, попитайте учителя, който ще преподава на детето Ви, какво ще е необходимо. Не гадайте – рискувате да сгрешите. Всеки учител е с достатъчно професионален опит, за да може да Ви каже какви принадлежности за училище ще са необходими на детето Ви. Това ще Ви избави от излишна загуба на време и пари. А на детето Ви няма да му се наложи на 15-ти септември да носи половин магазин в раницата си, където сред многото абсолютно излишни неща, разбира се, при всички случаи няма да го има най-необходимото.

Освен това в много училища, освен обичайния набор, може да се използват специални учебни помагала, работни тетрадки, хартия за моделиране или нещо друго – нещо, за което просто няма как сами да се сетите. А е по-добре да се погрижите за всичко по-отрано, за да не се налага после да търсите нужното в последния момент.

Когато вече имате списъка за пазаруване за първи клас, прегледайте магазините и борсите, други места, на които продават химикалки, тетрадки и т.н. Не купувайте първото, което видите, първо разгледайте, преценете. Разликата в качеството и цените в днешно време е много осезаема. Опитайте се да откриете оптималното за Вас съчетание.

Може би не си заслужава да купувате канцеларски материали от непроверени или съмнителни магазини. Първо, може да платите двойно – такива стоки няма да издържат и да служат на детето Ви толкова, колкото струват. Второ, не се знае къде и от какви материали са направени. Линийките, ластиците, тетрадките могат да не отговарят на елементарните изисквания за безопасност, което значи, че могат да бъдат опасни за здравето на Вашето дете.

Но и да слагате в раницата на своя първокласник канцеларски материали, предназначени за офис, също не си струва. Най-малкото, не се надявайте, че детето Ви осъзнава, че те са ценни и ще ги пази като очите си. Ще се изумите, но съвсем скоро ще трябва да купувате почти всичко отново – ще се счупи, ще се изгуби, ще е забравено в съученик.

Освен това учителите на Вашия син или дъщеря може да не остане доволен, ако детето се появи със „скъпарски“ канцеларски материали – все пак то е отишло на училище не за да демонстрира финансовите възможности на родителите си, а да получава знания. И ще са прави – прекалено привлекателните вещи несъмнено разсейват децата в час. Не бива да изключвате и вероятността детето Ви да започне да се хвали. Това със сигурност ще предизвика завист у съучениците му. Тогава ще започнат конфликти помежду им.

Като цяло, всичко е хубаво, когато е с мярка – не пестете прекалено, но и не харчете прекалено.

Задължителен набор от канцеларски материали

В задължителния набор от канцеларски стоки за първокласник влизат:

• Химикали (син цвят);
• Моливи (обикновени и цветни);
• Линийка;
• Тетрадки (с тесни и широки редове и с големи квадратчета);
• Тефтерче;
• Пръчици за смятане;
• Скицник/блок за рисуване;
• Боички и четки за рисуване;
• Флумастери;
• Лепило;
• Ножици;
• Пластилин;
• Острилка за моливи;
• Гумичка за моливи.

Всяко училище допълва този списък по свое усмотрение. Например много вероятно е да поискат някакви книжки, помагала, учебни тетрадки и т.н.

Да си поговорим за всяко нещо поотделно:

Тетрадки

Хартията съществува от II век. Първо са я правили от папирус, от тъкан. А през XIX век се е появила познатата ни хартия от целулоза. Днес има над 500 вида хартия.

Хартията за тетрадки трябва да отговаря на следните изисквания:

Цвят

Матова бяла или с цвят на слонова кост. Точно тази хартия е най-безопасна за очите на човека. Освен това с нея си контрастира най-добре синият свят на химикалите, с които децата пишат в училище.

Ако хартията, от която е направена тетрадката, е мръснобяла, това значи, че е направена от вторични суровини. Качеството ѝ е ниско, затова и качеството на работата на Вашето дете в такава тетрадка няма да е високо.

Другата крайност – ослепително белоснежни страници на тетрадката. Бъдете внимателни – това бяло наистина ослепява. Ефектът се постига чрез обработването ѝ със специално светоотразяваща белина. Чували ли сте как по високите върхове на планините невнимателни туристи губят зрението си? Тази красива тетрадка ще окаже подобно влияние на зрението на Вашето дете.

Плътност

Листите на една добра тетрадка са направени от достатъчно плътна хартия. При по-евтините тетрадки страниците наподобяват вестникарска хартия. Това, което детето ще напише от едната страна на листа, ще прозира от другата – пише се неудобно, изглежда неподредено, а и невинаги може да се разчете, тъй като буквите се наслагват една върху друга.

Гладкост

Ако виждате, че хартията, от която е направена тетрадката, е груба, неравна, въздържайте се от такава покупка. При писането в нея химикалът ще се замърси с микроскопични власинки от повърхността на страниците и ще замазва.

Полета, редове, квадратчета

За дете с проблеми със зрението изберете тетрадки с ярки цветове на квадратчетата, редовете и полетата. Ще ги вижда добре и буквите и цифрите няма да „бягат“ нагоре-надолу. Ако детето няма проблеми със зрението, спрете се на по-бледи сиви или сини квадратчета и редове, ще ги вижда, а ако са прекалено ярки, може да му дразнят на очите. Полето нека бъде по-отчетливо, особено в тетрадките с квадратчета, някои производители го сливат с някоя вертикална линия за квадратчетата и за детето е невъзможно да го види.

Обложка

Не по-малко важна е обложката на тетрадката. Много „прилична“ би била тетрадка, облечена в подходяща обложка. От една страна, трябва да се съобразите с мнението на учителите, които се оплакват, че в час децата вместо да слушат, разглеждат картинките на тетрадките си. А толкова любимите на учителите тъмнозелени и бледорозови обложки едва ли могат да впечатлят някого.

Ще трябва да намерите компромисно решение. Нека обложката да е в по-лаконични цветове, но с картинка. Но изберете за детето си тетрадка с картинка на любим герой от филмче или приказка, животно, а не със знойни красавици или поп звезди (това не му отива на възрастта, дори и да иска такива).

Химикали

В Древен Вавилон писмените знаци са били рисувани с клиновидни пръчки на направени от мека глина таблички или цилиндри, които след това били изпичани или изсушавани на слънце. Ако искали да увековечат някой текст, трябвало да го дялкат върху каменни плочи или стели.

Днес е много по-лесно. Имаме на разположение химикали, моливи, флумастери. Химикалите могат да бъдат най-различни – перо, обикновени химикали, химикалки с гел. С химикал-перо вече не се пише в училище. За щастие, защото не е много лесно. Колко сълзи са проливали, докато се научат да пишат, без да остават мастилени петна! С химикалките с гел се пише много лесно и удобно. Те се плъзгат лесно по хартията. Не „мажат“. Пишат, независимо под какъв ъгъл ще ги наклоните. Най-големият им недостатък е, че свършват бързо, а не са най-евтините на света.

За първокласник се препоръчва да пише с обикновен химикал. Пълнителят за обикновените химикали е много по-евтин от този за гел-химикалите, а пишат много по-дълго от тях. Освен това именно с обикновен химикал трябва да пишат децата в училище спрямо правилата днес. Колко дълго ще пишат и колко чисто, зависи от диаметъра на върха, който е в края на пълнителя. Ако искате тетрадките на детето Ви да изглеждат подредени – търсете химикал с тънък връх.

Моливи

Днешните моливи са различни модели:

Традиционен графитен молив с дървена облицовка

Графитът може да е с различна твърдост, диаметър и цвят. За първокласник е най-добре да изберете моливи със средна твърдост на графита. Можете да го познаете по надписа „HB“ или „TM“. С по-твърдите се рисува и пише по-трудно, а по-меките се трият по-трудно, цапат хартията.

Обикновеният молив има един недостатък и той е голям, когато става дума за малко дете – чупи се лесно, трябва да се остри често. Цветните моливи, които се използват по-рядко, могат да са такива. Ако се спирате на обикновен графитен молив с дървена облицовка или с по-модерната облицовка от специална пластмаса, изберете хубава острилка за моливи и научете детето как да я използва.

Задължително сложете в ученическия му несесер няколко „играчи в резерва“ – моливите имат „навика“ да се чупят в най-неподходящия момент.

Моливи със сменящ се графит

Може би това е по-удобен вариант на молив за първокласник. Графитите могат да се сменят по различен начин. Единият вариант е графитът да е в малка тръбичка, която се поставя в пластмасов корпус. Ако се изпише, се сменя с ново. Много е удобно. Но графитът не може да се използва целият, а ако се натисне по-силно, ще хлътне навътре в тръбичката. Освен това не всяко дете може да се справи със смяната.

Другият вариант е молив с пластмасов или метален корпус, в който има пролука за поставяне на графити. Лесен е за употреба – графитът се издава напред посредством копче на върха на молива. Графитите се купуват отделно, могат да са с различна дебелина. За малко дете прекалено тънките не са добър вариант. Линиите, нарисувани с такива графити, не се виждат добре, а и се чупят много лесно.

Гумички

Известно е, че древните римляни са писали върху дъски, покрити с восък, с острия край на специална пръчица. Другият край на тази пръчица е бил закръглен и е премахвал написаното. За толкова години човекът не се е научил да пише без грешки. Но пък е изобретил по-добро средство за поправянето им – гумичката.

Човек може да стане разноглед от толкова различни цветове и форми на гумичките днес. Можете да изберете каквато и да е – червена или зелена, триъгълна или във формата на кола, дори и с аромат на ягода! Но не бързайте да се поддавате на уговорките на детето си. Не всичко, което блести, е злато! Тези гумички обикновено не издържат в „полеви условия“ – не изтриват добре линиите от молива, оставят замазани следи по хартията в тетрадката, ронят се, късат се.

Най-добре изберете проверена във времето гумичка от каучук. По-скъпи са от обикновените, по-невзрачни са на външен вид, но трият перфектно!

Когато избирате гумичка, имайте предвид, че за различните моливи са подходящи различни гумички. За по-твърдите моливи ще са подходящи по-твърди гумички. В тях се добавя специален абразивен прах, затова те по-скоро „изчегъртват“ грешките в тетрадките, като често ги повреждат. С такива гумички може да се трие дори химикал. По-меките гумички са за меки моливи, но пък хартията в тетрадката няма да се прокъса.

Работното място на първокласника

Когато стягате детето си за първи клас, не е достатъчно да му купите хубава раница, тетрадки и несесер. Вкъщи ще трябва да обособите за първокласника си личен „кабинет“ или поне да му осигурите специално оборудвано място за учене. От това колко добре и правилно ще обособите работното му място ще зависи и неговият успех.

Разбира се, едва ли всеки може да обособи специално помещение за учене при наличието на детска стая, но можете да обособите на детето си работно място при детските му играчки. Важното тук е да отделите визуално едното от другото, за да не се разсейва Вашият първокласник, докато си учи уроците и си пише домашните.

Ако стаята му е много малка, може да изградите подиум, на който да поставите бюрото му, а в него да поставите различни вещи. Ако детската Ви стая се обитава от две деца, спалната част трябва да се отдели от работната, така че можете да сложите подвижна преграда. Вие сами ще си решите от какво да е направена – може да е и стелаж, и завеса, и някакъв вид щора или врата тип хармоника…

Когато оформяте работното място на своя първокласник, не забравяйте, че атмосферата, която създавате, трябва да предразполага към работа. Разбира се, не придавайте на този кът атмосферата на църковно училище, но играчките, телевизорът е най-добре да са в друга част на стаята. Между другото, можете да разделите визуално пространството не само с преграда, а и с тапети в по-неутрален от останалата част на стаята цвят, за да контрастират различните части. Стените на домашната класна стая не трябва да са голи – сложете нещо, което ще стимулира желанието за учене. Перфектно допълнение към интериора на работното място на ученика Ви би била карта на света, всякакви таблици и схеми, глобус, азбуката.

Можете на една от стените да закачите и малка дъска за рисуване със специални флумастери или тебешири – може детето Ви, когато си дойде от училище, да поиска за малко да влезе в ролята на учителите си…

Кралят на всяко работно място, разбира се, е бюрото. И за един първокласник бюро трябва да се избира много внимателно, защото точно през първата-втората учебна година се изгражда навикът за системно учене, залагат се основите за правилната организация на учебния процес у дома.

От размера и модела на бюрото ще зависи и стойката на детето Ви, зрението му, и което е не по-малко важно – желанието му да учи.

Що се отнася до размера на бюрото за първокласника, тук има няколко строги правила! Височината на бюрото зависи от ръста на детето – ако за един първокласник са достатъчни 45-48 см, за едно подрастващо дете ще е необходимо бюро за възрастни с височина минимум 60 см.

Можете да проверите дали бюрото е подходящо за детето Ви директно в магазина – когато бъдещият първокласник седне на стола, краят на бюрото трябва да е точно на нивото на гърдите му (иначе детето няма да може да се опира на лактите си).

Пространството под бюрото на ученика Ви трябва да е такова, че коленете на детето да не се опират в долната му част, а краката му да са под прав ъгъл. При това дълбочината на бюрото трябва да е минимум 60-80 см, ширината – 120-160 см.

Между другото, ако не искате да сменяте бюрото на детето си на всеки 2-3 години, изберете по-добре трансформиращо се бюро. Освен това, разбира се, е рентабилно да закупите бюро с място за компютър, защото в днешно време без компютър е трудно.

Оптимален вариант за комбинирано бюро според специалистите е Г-образното. Дългата част е за работа с тетрадки и книги, късата – за компютър.

Когато купувате ученическо бюро за вкъщи, трябва да го разположите правилно в интериора на стаята. И тук съображенията за визуална хармоничност не са най-важното нещо. Най-важното е да се погрижите за здравето на своя първокласник.

Бюрото му трябва задължително да е до прозореца. Може да е от лявата страна на прозореца странично към него или отдясно на прозореца, но в този случай специалистите съветват бюрото да се обърне с лице към прозореца. Първият вариант е по-добър от гледна точка на това, че детето няма да се разсейва от това, което се случва навън, а вторият вариант позволява работното място да се освети по-добре.

Не по-маловажен въпрос е изкуствената светлина за работното място на ученика. За да не се уморява детето по време на работа, източниците на светлина трябва да се комбинират – например компактните луминесцентни крушки за общото осветление се съчетават добре с топлите, които осигуряват насочен поток на светлина върху зоната за работа.

Оптимален вариант според дизайнерите е комбинацията от стенни аплици с отразена светлина и отделно настолна лампа непосредствено върху бюрото.

Имайте предвид, че светлината от една-единствена настолна лампа е абсолютно противопоказна за деца! Ако цялото останало пространство в детската стая е в мрак, контрастът може да причини бърза умора в зрението на детето, а след известно време – намалено зрение.

Важно е и да изберете правилно стол за детето, а още по-добре е да е офис стол. Височината на седалката на тези столове може да се регулиран, което значи, че ще служи и когато детето Ви порасне повече. Седалката на стола не трябва да е дълбока, за да не се прегърбва детето, докато учи, а гърбът му да се обляга на облегалката.